Мадарският конник – един от символите на България

март 17th, 2011 от dilyana

Мадарският конник
Мадарският конник

Едва ли има някой от вас,  който да не е чувал за Мадарския конник – един от най-изконните символи на българската история и народ. Този уникален паметник е разположен в Североизточна България, в непосредствена близост до село Мадара, на около 20 км. от Шумен.

Мадарският конник представлява берелеф, изсечен във висока отвесна скала. Внушителната фигура се намира на цели 23 метра от основата на скалата. Неговата символика се определя като триумфиращ владетел – знак за мощта на Първото българско царство.

Това, което е изобразено на берелефа е конник в ход надясно, летящ орел над него в хералдична поза, куче, което вярно го следва и лъв, пронизан от копието на конника. Специалитите смятат, че този исторически паметник е правен през 8 век, като някои твърдят, че това дори е хан Тервел, управлявал  страната ни от 701 до 718 година.

Около самият конник в скалите са издълбани надписи на гръцки, от които черпим важни сведения за историята ни.

След проведена анкета сред населението през 2008 година, гражданите на България решиха монументът  да стане глобален символ на родината ни. Когато гласуването приключи  се взе решението  неговият лик да се изобрази на първата българска евромонета.

Не далеч от Мадарския конник се намират и първите ни две столици – Плиска и Преслав. Неговото местоположение е символично и се свързва с голям античен археологически комплекс, в който влизат обекти с религиозно, културно и военно предназначение.

Мадарският конник е обявен за паметник на световното наследство на Юнеско още през 1979 година. Днес е и част от Стоте национални туристически обекта.

В близост до забележителността се намира и Мадарското плато, което е дълбоко приблизително 430 метра.

В последните няколко години, поради ерозията на скалата има опасност за съществуването на Мадарския конник. За да се предотврати неговото разрушаване трябва да се предприемат по-сериозни мерки, което да се надяваме, че ще стане по-скоро, а не когато вече е прекалено късно!

Написано в История и култура | Няма коментари »

Напишете коментар