Новинарски Блог за Туризъм

Законапроекта за промени в закона за туризмана мина на първо четене в Народното Събрание вчера. По-същественото от заложените промени е:

- въвеждане на срочност на удостоверението за категория от 5 години за средствата за подслон, местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към тях, плажовете и туристическите хижи и прилежащите им заведения за хранене, и от  10 години за скипистите.

- въвеждане на нови типове туристически обект – хостели и апартаменти за гости, както и замяна на съществуващите туристически обекти „самостоятелни стаи“ и „къщи“ съответно със „стаи за гости“ и „къщи за гости„;

- дейността „хотелиерство“ в стаи за гости да може да се извършва и от лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище;

- туроператор и туристически агент регистрирани в други страни членки на ЕС да извършват хотелиерство на територията на страната.

Отпадат всички спорни текстове в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, които бяха посрещнати критично от браншовите организации. Това е резултатът от първото заседание на Държавно-обществената консултативна комисия по въпросите на туризма към Министерския съвет, в която влизат министри, председателят на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) и представители на туристическия сектор.

Няма да има изискване за категоризация на туроператорите и туристическите агенти в зависимост от това дали предлагат вътрешен или международен туризъм.

Отпада текстът, според който самостоятелните заведения извън хотелите да не подлежат на категоризация. Прочети повече »

Правителството реши да бъде създадена Държавно-обществена консултативна комисия по въпросите на туризма, чиято задача ще е да формулира приоритетите в сектора и ще анализира тенденциите в развитието му.

Целта е да се подобри координацията между отделните ведомства при решаване на въпросите, свързани с туризма, засилване на сътрудничеството между изпълнителната власт и неправителствения сектор и създаването на възможности за публично-частно партньорство.

Председател на комисията ще е вицепремиерът и министър на външните работи, а заместник-председател – председателят на Държавната агенция по туризъм.

Членове ще бъдат министрите на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта, на финансите, на околната среда и водите, на икономиката и енергетиката, на вътрешните работи и на културата, председателите на Националната конфедерация на туристическата индустрия, на съюзите на българската туристическа индустрия и на инвеститорите в туризма и на Националното сдружение на общините.

В състава й ще бъдат още трима представители на професионалните туристически обединения, които ще бъдат определени с консенсус от трите организации, както и началникът на политическия кабинет на вицепремиера и министър на външните работи в Министерския съвет. Председателят ще може да кани за участие в заседанията на комисията и представители на местното самоуправление, неправителствените организации, академичните среди и на други организации и институции.

Това поискаха на работна среща представители на Съюза на българската туристическа индустрия (СБТИ) и Съюза на инвеститорите в туризма (СИТ), инициирана от председателя на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова.

Организациите настояха в Националния туристически регистър да се вписват единствено сдруженията, в които членуват само регистрирани туроператори и туристически агенти и само хотелиери и ресторантьори, собственици на категоризирани хотели и ресторанти. Всеки хотелиер, ресторантьор, туроператор или туристически агент да членува само в едно национално представено сдружение. От друга страна ДАТ да спазва стриктно Закона за туризма и да извършва проверка на вписаните в регистъра сдружения, дали действително извършват дейност, свързана с развитието на туризма и в него членуват юридически лица пряко развиващи туристически дейности, бе поискано още на срещата.

Организациите заклеймиха изявленията на отделни личности, чрез които се дава публичност на незнайно как получени данни, както за броя на българите, почиващи у нас и в чужбина, така и на чуждестранните гости, идващи у нас и поискаха ДАТ да информира обществеността чрез медиите за официалната статистика. Самозвани говорители на фамилните си „институти“ манипулират публиката, подвеждат инвеститорите и създават лош имидж на българския туризъм, твърдят от двата съюза.

Освен Национален регистър, СБТИ и СИТ настояват без протакване да бъде изготвен и приет Нов закон за туризма, в който да се отчетат новите реалности на туристическата индустрия и европейските изисквания към българския туризъм.

От двата съюза заявиха, че не приемат наименованието Национален борд по туризъм, защото дублира името на Националния съвет по туризъм, създаден по Закона за туризма и въвежда в заблуждение, както българските инвеститори и потребители в сферата на туризма, така и международните ни партньори.

Най-голямата браншова органицация в сектора, Националния борд по туризъм (НБТ) обяви пълна подкрепа за стратегията на агенцията, съобщава БГНЕС.

Управителният съвет на НБТ гласува подкрепа за т.нар. „Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България“, съобщи председателят на борда Красимир Гергов след заседание, в което участие взе председателят на ДАТ, Анелия Крушкова.

„Знаем, че това не е перфектния документ, но с общи усилия излезе стратегия, която е приемлива за бранша“, каза Крушкова. Тя отчете, че това е първата й среща с националния борд, на която е представила програмата на ръководеното от нея ведомство и е помолила инвеститорите в бранша да й бъдат партньори.

Румен Драганов, член на управителното тяло на НБТ, посочи, че една от най-важните точки в постигнатото споразумение е „Държавната агенция да работи с наша експертиза“.

Крушкова обясни, че стратегията, която браншът подкрепя, е само рамка и много по-важни са продуктовите стратегии, чието разработване предстои. От НБТ са се ангажирали до 15 юни да представят своите предложения.

Помолени за коментар на избраната посока „вън от България“ от болшинството родни туристи по Великден, от националния борд признаха, че българските хотели са останали празни. От общо 46 000 българи почивали в хотели по Великден, 36 000 са били в чужбина, а 12 000 – в България.

Според Анелия Крушкова няма нищо лошо, че българите все повече се възползват от примамливите оферти за чужбина. Хубаво е всеки да може да отиде, да види, да се върне и да разкаже. Лошото е ако това се прави осъзнато с цел да накаже нашите хотелиери, посочи тя.