Белоградчишките скали да бъдат обявени за геопарк, което ще спомогне развитието на района като привлекателна туристическа дестинация., предложи ст. н. с. в Геологическия институт на БАН Радослав Наков в интервю за агенция “Фокус”. Идеята е да се привлече вниманието на различниевропейски организации, който подпомагат съхраняването на подобен тип обекти.
Пещерата Магурата, която се намира само на няколко километра от скалите, също може да бъде включена в територията на парка. Допълнителен интерес за туристи от страната и чужбина би представлявала и богатата експозицията на местния исторически музей и винарската изба “Магурата”.
За съжаление, реализирането на подобна идея е въпрепятсвано и от липсата на уредба за понятието геопарк. В българското законодателство е наблегнато само на защитата на биоразнообразеито и съответните местообитания.
Според Наков, Белоградчишките скали не са единственото основание за въвеждането на подобен тип паркове. Има и други обекти, които привличат интереса и на туристи, и на геолози, като например Побитите камъни , Мелнишки пирамиди и някой по-неизвестни като Възглавничести лави, намиращи се в източното Средногорие, в района на село Българово, Бургаско. Това са много дебели начупвания от вулкански лави с кръгла форма, разпростиращи се по протежение на няколко километра. На повърхността се вижда само част от тях. Изливането на лавата е станало преди около 80 милиона години. Образуванията са, от една страна, указание за геоложкото развитието на този район, а от друга – много атрактивни като гледка.
Наков припомня и находищата на фосили – останки от организми, които са живели на територията на днашна България. Има и находища на минерали, които привличат вниманието, като например – това на смарагди в Рила.
