Ако всичко е позволено в името на любовта и войната, тогава можем да простим една от най-големите лъжи в историята, а именно тази за Троянския кон.
Когато принц Парис избягва с красивата Елена, съпругата на спартанския цар, избухва Троянската война. Тя бушува в продължение на 10 години, докато накрая троянците помислили, че са надвили гърците, но тогава се случило нещо неочаквано. Именно това решава хода на войната. Троянците изобщо не подозирали какво е наумил съперникът им.
Едно гениално хрумване на гърците е да построят огромен дървен кон с кух корем, в който войниците да се скрият. След като гърците убеждават троянците, че този монумент е в знак на мир, троянците с радост го приемат и го докарват до своя укрепен град. В същата нощ, когато троянците заспиват, скритият враг в дървения кон се измъква през таен отвор. След това те нападат нищо неподозиращите троянци и им нанасят решително поражение.
Това безспорно е един от най-големите и успешни трикове, която световната история познава. Омир споменава за Троянския кон в своята „Илиада“, а Върджил разказва в него в поемата „Енеида“.
Един от първите историци, който изказва своя теория за Троянския кон е Майкъл Ууд. Той предполага, че съоръжението е било просто таран във формата на кон, който войните от Гърция използвали, за да проникнат в Троя.
Случката с Троянския кон завинаги остава в съзнанието на хората, а на Запад са си взели поука от тази история да не се приемат подаръци от врагове.
