Едва ли някой би оспорил красотата и обаянието на малкото и живописно планинско градче Пирдоп. Цялото е заобиколено от високи хълмове, които гордо са надвиснали като титани над него. А двете рекички Манджерин и Славци, които преминават през Пирдоп му придават още по-голяма привлекателност.
В местността, където днес се простира селището, преди много векове земята е била обитавана от различни племена и народи, които обаче не се застоявали дълго на едно място и често сменяли местообитанието си. Районът някога е бил гъсто заселен, а за това свидетелстват и откритите руини от антични сгради, крепостни стени и множеството гробници.
Интересен е фактът, че до към 17 век градчето се е казвало Протопопци, но малко по-късно то е заменено от Пирдоп.
През периода на Възраждането, като много български селища, така и това се превърнало в оживен център на търговска и занаятчийска дейност. Местните жители бързо се замогнали, благодарение на производството на гайтани, народни носии и сапун, които дори били изнасяни и в някои чужди страни.
След Освобождението обаче пирдопчани изпаднали в голяма криза и изгубили своите пазарни позиции. Затова те били принудени да търсят начин за прехранване по другаде . Така започнали да се занимават главно със земеделие.
В Пирдоп има няколко много забележителни паметници на културата, които ще ви бъде интересно да разгледате. Един от тях е прословутата къща – музей “ Луканова къща”, издигната през 1872 година по заръка на богатия учител Лука Павлов. По-късно тук се разполагала първата общинска управа, а днес в сградата се помещават няколко постоянни изложби, които разказват за миналото и традициите на градчето, от Античността, чак до края на 20 век.
Също така, ако искате да разберете повече за Никола Пушкалов, който е първият учен в страната ни, занимаващ се с изследването на българската почва и положил основите на почвознанието у нас, трябва да посетите и неговата родна къща.
На близо 4 км. от тук се извисява многовековната Еленска базилика. Тя е раннохристиянски храм, създаден в края на 5 и началото на 6 век. До наши дни от нея са оцелели само останки от стените й, които са високи 8 метра и руини от крепостната й стена. Това е едно неоценимо богатство за нас, останало ни като наследство още от началото на Средновековието, за което обаче не се полагат никакви грижи, а трябва да е точно обратното.
Посещавайки Пирдоп няма да направите грешка, дори съм сигурна, че много ще ви хареса.
Хората са много приветливи и гостоприемни и има достатъчно добри места, където можете да отседнете, да хапнете или просто да изпиете едно кафе.